Сънародници от всички страни- събудете се!

20 октомври 2020 г.

РЕВНОСТТА

Ревността е болестта на безумеца.

Пиер дьо Бомарше


Ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежаване, при който от някого се очаква да дава любовта си изключително и само на другия без каквито и да е отклонения от установените норми на поведение.
Ревността обхваща целия диапазон от чувства, които изживява измаменият любовник до тревогите на мъжа/жената, които усеща, че обичаният от него човек е предмет на твърде голямо внимание от страна на друг човек.
Съществуват най-различни видове поведение на ревност, като се започне от приетото за нормално и се стигне до патологичното.
Източникът й обаче винаги може да се открие в един централен мотив – страх, че предметът или предполагаемият предмет на любовта може да предпочете трета страна.
Поводите за ревност са най-различни и понякога съществуват само във въображението на ревнивеца, който неправилно тълкува и преувеличава постъпките на обекта на своята страст. Ревнивецът търси изключителни права и разглежда любимият си като същество без всякаква свобода или собствен живот.
В желанието си да го задържи, той се стреми да затвори обекта си в психологически затвор, изграден на определени правила, пълномощия и забрани, като вярва, че те биха му помогнали да упражнява духовна тирания.
По този начин ревнивецът всъщност показва липсата на любов в самия себе си, защото той не обича индивида, в когото твърди, че е влюбен – всъщност той търси само психологически слугинаж, на който да се облегне и по този начин да получи измамно чувство за сигурност, като управлява поведението, чувствата и действията на другия.
Ревнивецът е празен и несигурен човек, който има нужда да запълни вътрешния си свят с емоционалния живот на някой друг. От гледна точка на любовта той обикновено е извратен, поради факта, че вместо да се насочат към друг човек, към света или към хората, чувствата му се съсредоточават върху самия него.
Колкото й да е странно, ревнивецът всъщност е съвършеният нарцисист, който е убеден, че партньорът му, хората и светът изобщо съществуват единствено, за да му служат. Такова поведение или тип характер е проява на един по-дълбок проблем в рамките на нарцисизма – това с инфантилизъм, който е резултат от фиксация, получена в най-ранните стадии от развитието на детето.
Тази фиксация се създава, когато бебето забележи, че единствената реалност е тази на собственото му тяло, защото то няма независимо Аз. То е част от света, но не може да извършва действия в него. Светът служи единствено да задоволява потребностите му.
Нарцисизмът има и по-късна фаза, известна като вторичен нарцисизъм – тя настъпва, когато детето развие способността да обича, или по-скоро, когато я загуби.
За страдащия от такъв нарцисизъм съществува само една реалност – тази на собствените му мисли и нужди. Той не възприема света като обективно съществуващ, а като нещо моделирано съобразно неговите вътрешни процеси.
Нарцисистът не знае как да обича никого, дори и себе си, защото истинската любов към себе си, както посочва Фром, е противоположност на егоцентризма.
Егоцентризмът се поражда от ненаситно себеобожание, което индивидът изпитва към себе си и което е породено от липсата на истинска любов към собствената си персона. Егоцентризмът е неуспешен опит да се компенсира отсъствието на любов към себе си.
Партньорът на ревнивия нарцисист представлява само идеален слуга, чието робство, освен физическо, е още сeкcуaлно, емоционално и мисловно. Съществуването на истинска двойка е почти невъзможно при такава подсъзнателна нагласа, която води до извратена връзка. Неслучайно се твърди, че ревността е смърт за любовта, тъй като нито инквизиторът, нито жертвата, обичат.
Жертвата може би е започнала с любов, но огромните изисквания на партньора й неизбежно взимат своето, като накрая жертвата е изтощена и изпразнена от всякакви нежни чувства.
Интересно явление, свързано с ревността, е разрушителният й ефект. Ревнивият индивид никога не мисли да създаде нещо ново, за да поправи положението, както би постъпил неревнивият любовник, защото в сърцето му има място само за отмъщение, омраза, самоубийство и убийство.
Това не са чувства на човек, който истински обича другия. Там, където има любов, има само желание да се предпази любимия човек от проблеми и страдания.
Ревността не е продукт единствено на егоцентризъм и на инфантилна или слаба личност – тя е синдром, съставен от няколко негативни елемента, които в съчетание създават проблема. Тези елементи образуват особена смес, която постепенно разрушава общуването, любовта, равновесието и съюза.
Ревнивецът е душевно болен, който води привидно нормален живот, но и най-незначителният инцидент може да го провокира и да го доведе до отклонения, които показват учудващо висока степен на отчуждение.
Който се събере с човек, страдащ от този вид умопомрачение, поема риска да не осъзнае величината на това разстройство, което може да е леко, но може да е и направо чудовищно.
В началото на връзката индивидът се радва на добро самочувствие и потиска ревността си, за да не създаде лошо впечатление. По-късно обаче, когато усети, че е установил контрол над другия, той сваля маската и показва истинските си чувства.
Ревността излиза извън отношенията между двойката и се проектира върху други аспекти от живота на индивида, който и без това протича в постоянен страх от друг вид съперници, а това от своя страна предизвиква още по-силна ревност.
Социалният и професионалният живот на ревнивия индивид също страдат, защото той обикновено се чувства несправедливо пренебрегнат от всички, които потенциално биха могли да го изместят от заеманата позиция или да препречат пътя му към по-добра.
Завистта е неделим спътник на ревността, защото всеки, който ревнува от някой действителен или въображаем съперник, същевременно изпитва страстна завист за всичко, което този човек вече е постигнал или може да постигне. Може би най-важният елемент в синдрома на ревността е либидото.
Либидото има много по-голямо влияние, отколкото изглежда на пръв поглед. Либидото символизира силата и мощта на живота – то представлява зараждането. Полът и силата на зараждането са две различни неща.
Електричеството има род, но няма пoл – атомът има род, но няма пoл. Човешката двойка обаче има и род, и пoл. Либидото или зараждащата сила може да бъде представено като окръжност (360 градуса), където пoлoвият орган заема само 30 градуса.
Зараждащата сила е животворната енергия в индивида – тя е извън съзнателния контрол и се противопоставя на всички подобни опити. Тази енергия действа под натиска на собствената си ръководеща сила, въведена като програма, донякъде съвпадаща с личността.
Тези условни рефлекси определят степента на природосъобразност или извратеност на либидото у всеки индивид. Макар пoлът да е малка част от либидото, той е най-лесно забележимата, тъй като се намира в центъра на усещането и поради тази причина всяко възприятие на стимул е сeкcyално.
Вътрешната зависимост между либидото и сeкcът поражда трети елемент – „еpoтичния фактор“, който обикновено се проявява под формата на сeксyално възбуждане. При нормални обстоятелства тази енергия е ограничена в рамките на секcуaлната обусловеност на индивида.
Тя протича през пoлoвите органи, които също получават естествено стимулиране от въображението и чувствата. При определени неестествени или ненормални обстоятелства настъпва късо съединение между сeкса и емоциите, така че сeкcуалната енергия се губи по пътя и се излива чрез емоциите.
Има значителна разлика във вибрациите между пoла, емоциите и въображението. Ако изразим тази разлика с езика на радиосъобщенията, трябва да говорим за различни радиовълни или честоти. Въображението ще има най-ниска честота, а сeкcуалната ще е с най-висока. Емоционалната честота ще бъде някъде по средата.
Емоционалният фактор не може да се захранва със сeкcуална енергия, която е нещо като бензин „супер“ с високо октаново число. И тъкмо това се случва при пристъпи на ревност. Сeксyалното супер гориво захранва емоциите, с което предизвиква катастрофа – обхванатият от ревност човек се възбужда гeнитално, но по изопачен начин чрез ненормален приток на енергия.
Това е форма на несъзнавана извpатеност, подобна на мислените преживявания, при които негативните и позитивните представи се редуват в безкрайна последователност.
Мисълта постоянно се връща към една и съща тема и този процес създава определени „приятни“ чувства. Тъй като всички чувства имат сeкcуален стимул, не е трудно да се установи връзката между мисленото преживяване и сeкcа, или между ревността и сeкcа.
Ревнивият човек всъщност редовно „маcтyрбира“ мислено, като използва емоциите и въображението си, за да се задоволява по пеpвеpзен начин.
От психологична гледна точка ревнивецът обикновено е мазoхист, тъй като често си представя партньора и съперника си в определени еpoтични ситуации. Тези въображаеми ситуации предизвикват у него едновременно болка и възбyда. Той изпитва болка от изневярата и възбyда от еpoтичните сцени, които си представя.
Може да се каже, че ревността, освен доста сериозно душевно заболяване само по себе си, е и сeксyална перверзия. Поквареното по този начин лице постоянно търси определени ситуации, които му позволяват да се наслаждава на определени изживявания по свой начин.
Любопитно е, че ако лицето се ожени няколко пъти, то винаги има „лош късмет“ и попада на хора, които винаги „изневеряват“, освен ако отклоненията при съпругата са по-големи от неговите и тя следва мазoхистичния си нагон да му се подчини напълно.
В такъв случай той признава, че е намерил идеалната жена или – ако трябва да се изразим по-точно – идеалното средство.
Съществува една много особена форма на ревност, която се налага да споменем накратко. Това е проектираната ревност, при която индивидът приписва на партньора си своята неспособност да бъде верен на някого. Той несъзнателно разглежда другата страна като невярна и изневеряваща, но всъщност прехвърля своите качества върху спътника си.
Друг интересен случай е лицето, което щом заподозре, жена му има връзка с някого, започва инстинктивно да се интересува от другия мъж.
Другият индивид не се явява като съперник. Вместо това съперник става жена му, която стои между него и другия. Първият мъж изпитва един вид хoмoсeксyално привличане към втория. Ревността, обземаща го, когато си представя сeксyални сцени, подсъзнателно го кара да възприеме ролята на жената, като се поставя на нейно място.
В този смисъл ревността е една от най-разпространените и най-вредните форми на сатaнинското, която пречи на индивида да постигне истинската любов. 
Сaтанинският елемент, който е общото понятие, се проявява в разнообразни и противоречиви форми на поведение, а всички те взети заедно съставят видовете неестествена любов при хората. 
 е крайна форма на егоистичния стремеж към притежаване, при който от някого се очаква да дава любовта си изключително и само на другия без каквито и да е отклонения от установените норми на поведение.

Из "Наука за Любовта"


30 ноември 2019 г.

Съвест ли е чувството за вина?


Как да намерим границата между "гласът" на съвестта и "чувството" за вина?


Много често си задавах този въпрос. Преди мислех, че съвестта и „чувството за вина” – са едно и също. Но, докосвайки се с изконните Знания и започвайки да работя върху себе си осъзнах, че са напълно различни понятия, които имат различни източници и цели.
Съвестта е гласът на Душата в мен, който, като фар показва посоката към Дома.
„Чувството" за вина (самообвинението) – се оказа проява на горделивостта. По-рано не се бях замислял защо именно горделивост? Нали все пак си признавам, че съм виновен? Каква е логиката? А логиката на егото е много примитивна- всичко се свежда до желанието да се яде.. И в прекия, и в преносния смисъл.

Онзи ден се случи ситуация, при която близък човек ми се разсърди. Обичайно в такива случаи, без колебание, започвам да се оправдавам, да изреждам различни аргументи в своя защита и да се извинявам, дори без да разбирам напълно, защо се извинявам.
В тази ситуация вече знаех, че това е лично отношение към човека. Поговорих спокойно с него, решавайки да не подхранвам повече ситуацията с вниманието си и стараейки се да наблюдавам собственото си състояние. Но тук забелязах, че тихомълком, по старата схема, егото започна да ми навързва дискомфорт от случилото се. То непрекъснато правеше опити да атакува Личността, с цел да „прилапа” моето внимание.
Егото започна активно да натрапва „чувството“ за вина. При това бързо се постара да потуши външната ситуация, но продължи да я превърта в мислите, за да получи колкото се може повече внимание.
В този момент разбрах, че когато съзнанието е в позицията на виновния, на егото му е крайно неизгодно. В крайна сметка, то се принизява повече от обидения. Следователно не може да въздейства. Наистина му е все тая, за какво е обиден човека. Най-главното за него е да си възвърне позицията, за да не изгуби властта. Затова изпитва дискомфорт и навързва това състояние на Личността под формата на „чувство за Съвест“.

С какво съвестта се отличава от „чувството“ за вина? 

Съвестта се проявява по друг начин. Просто чувстваш, че не си направил каквото искаш и че си можел да постъпиш другояче. Знаеш, как трябва да постъпиш следващия път при подобна ситуация. Извличаш поука от ситуацията благодарейки за урока, при това, без да губиш вътрешното състояние на благодат.

А „чувството“ за вина (въпреки, че няма как да бъде наречено чувство) е потискащо състояние, което подобно на отрова, вътре в теб, те разяжда капка по капка. След него се включва самообвинението, след това взаимна обида, зацикляне в мислите и свиване на съзнанието до конкретната ситуация. В този случай "артистите" в главата ми си противоречат един на друг.
Единият държи на това да изчисти образа си пред човека.
Другият не се смята за виновен, извинява се лицемерно и изпитва яд към човека, пред когото играе това представление.
В резултат на това, прикривайки се зад грозната маска на своята неискреност, остава потисната неприязън към човека. Въпреки, че няма нищо общо. Не той ме е накарал да се чувствам виновна. Това е бил моят избор. Всеки прави своя избор. Ако другият човек е решил да се обиди, защо да влизам в тази игра? Защо да слушам обвиненията в главата си и да се съгласявам с тях? Защо, изневерявайки на състоянието си да проявявам лицемерие, за да блесне егото ми в очите на другия ли? Защо да се ядосам за всичко това на човека? Защото горделивостта рисува външен враг. А в същото време егото мълчи, знаейки, че истинският враг е то самото. Съзнанието разединява, но само благодарение на моя избор..

Важно е да се помни, че егото винаги преследва само една цел – да консумира жизнените сили, дадени на Личността за Духовно освобождение. За него не е важно, каква е ситуацията. Главното е да разтегли ситуацията във времето и да предизвика възможно най-много емоции. Затова представлението продължава точно толкова време, колкото Личността влага вниманието си и храни ненаситното чудовище. Колкото по-ярка е емоцията, толкова повече храна отива от системата към егото.

Ако тези мисли се развиват по-нататък, изпитвайки емоции, тогава егото продължава да те разиграва и започва да ти предлага да прехвърлиш вината на обидения. Казва: „Как може да ми се обижда? Та нали аз за него съм…“. И тук започва да ти припомня всички „добрини“, които си му правил. И разбира се ти си толкова добър, а той, неблагодарникът, е посмял да се обиди!
Започва възвисяване на собственото ни его, за сметка на принизяването на другия. В крайна сметка констатираш, че си се поставил в позицията на обидения (позицията на жертвата).
Артистите в главата са си свършили качествено работата и са задоволили глада си за сметка на вниманието ми. Изобщо не е важно как са го постигнали. Най-важно е да се помни, че правото на избор винаги остава на Личността. А  когато правилата на играта започнат да се диктуват от Животинското начало, винаги подмолно и незабележимо, тогава се губи чувствената връзка с Душата, или по точно казано се затруднява значително. Образно казано, колкото повече твоето внимание бива привличано от играта на Животинското начало, толкова повече извора на Душата се покрива с пелена. И колкото повече се вглъбяваш в житейските проблеми, разглеждайки ги през призмата на Животинското си начало, толкова по дебела става тази пелена. Съответно последната затруднява връзката на Личността с Душата, и естествено с Бог. В теб започват да се появяват страхове, подхвърлени от Животинското начало, появява се все по-често празното суетене, започват да те засипват един след друг различни проблеми. Започваш да забравяш за важността на духовната работа над себе си и безпричинно да виниш или да се обиждаш на обкръжаващите те хора. Когато забележиш тези признаци, знай, това е поредната атака на твоето Животинско начало и трябва спешно да се вземат мерки – да се възстановява изгубената връзка с Душата, образно казано да се пробива нарасналата пелена. А когато се добереш до чистата вода, тогава и всички измислени проблеми ще се стопят, тогава отново ще разбираш главното и ще възвърнеш визуалния контакт с твоята цел.
Осъзнавайки, че съм воден от желанието за власт посредством лицемерието, стана лесно да се разгранича от навързаното от егото състояние. Ситуацията се изглади и отношенията ми с близкия човек се подобриха. И въпреки, че егото все още се опитваше да подхвърля мисли по този въпрос, те вече се чувстваха като преминаващи неприятни вълни, от които беше лесно да се откажа и да се върна към Чувствата.

Разбира се. Всичко се проследява елементарно, когато работиш над себе си. От личен опит дори мога да кажа, че цялата тази провокационна вълна от вторичното съзнание е едва забележима, но се чувства. Чувства се нейното леко усилване: появява се предпазливостта, настроението тъничко се сменя в очакване на нещо не съвсем добро. Това прераства в безпокойство, понякога с нюанси на тъга или едва уловима, но разпознаваема печал. Прекрасно разбираш, че системата започва да ти прожектира поредното кино. След това с първите кадри идва и провокационната вълна, първия ярък кадър, след него театралното озвучаване в главата, тоест някоя мисъл, но без твоето внимание тя е мъртва. Зазвучава цяла симфония от спомени: „хайде да си припомним еди-какво си, просто така…“
Да, но в този момент избираш именно ти: да обърнеш ли внимание или не. В зависимост от твоя избор се развива и самата ситуация.
Например, идва поредното въздействие от вторичното съзнание, след това картинките от първичното, после мислите, да се обидиш или не. И ако обърнеш внимание на тази мисъл, се активира горделивостта, тогава играейки или напълно сериозно започваш да я разгледаш и да й се наслаждаваш, тоест да влагаш цялото си внимание в нея. След известно време вече се чувстваш като пребит, защото си обиден на целия свят, безкрайно тъжен и разстроен, потънал в самосъжаления и раздута собствена значимост. Тоест емоциите се леят като река и егото яде от системата.
Но ако съзнанието ти предложи „да се обидиш“ и ти кажеш: „Не!“ тоест игнорираш цялата тази триизмерност с всички нейни счетоводители, хюбриси и т.н.“ и се гмурваш в радостта на дълбочинните чувства, тогава всички ситуации отминават все едно не ги е имало. Разбираш, че това са били просто провокации на егото с неговите илюзии, не повече. И най-главното – ти си отстоял своя избор, като Личност, и не си действал като роб на егото.

Благодарение на подобни ситуации човек осъзнава, че всеки е помощник и учител. Със своите думи и действия той показва кое още лови човека, към кои външни образи (създадени някога от егото) е привързан. Ясно вижда, как ги защитава и отстоява по навик. В края на краищата всеки човек и всяка ситуация ни помагат да видим мъртвото в себе си и да се откажем от него, избирайки Живота.. Тук и Сега.

АллатРа

18 март 2019 г.

Вселената обича бързите, смелите, сръчните!

Ако ИМАТЕ вяра, дори колкото зрънце, и КАЖЕТЕ на тази планина "Хвърли се в морето!" тя ще ви послуша.. 
Джийзъс

Преди да премина по същество ще уточня съвсем накратко различието и връзката между два често бъркани термина- "Вяра" и "Доверие".


ВЯРА = УБЕЖДЕНИЕ.

ДОВЕРИЕ = ДЕЙСТВИЕ.

Вяра без действие е напразна!

Действие без вяра е нерезултатно!


Мотивацията идва от вярата.
Действието- от доверяването.
Съвсем грубо, случва се горе долу следното:

0. Вярвам в промисъла на Вселената.

1. В главата ми се появява идея.
2. Решавам да приема идеята (мога разбира се и да я отхвърля- въпрос на свободен избор).
3. Решението да я приема превръща идеята в натрапчива мисъл.
4. Натрапчивата мисъл задейства въображението.
5. Въображението създава преживяване (пре-дварително из-живяване) на идеята, посредством прибавяне енергията на емоционалността.
6. Преживяването, чрез добавяне на размишление оформя чувство, желание (сиреч "осъзната и насочена емоция").
7. Чувството се превръща в мотивация (желание + решение за действие).
8. Мотивацията ("горивото", което захранва действията в посока осъществяване на идеята по време на целия процес) създава цел.
9. Наличието на цел предизвиква ума да внесе логика и да създаде структура, по която да се осъществи идеята (начини, последователност и т.н.).
10. Последователните и целенасочени действия създават резултатът (осъществената, реализираната идея).
11. Резултатът укрепва и задълбочава вярата ми във Вселената.

И.. цикълът се затваря.

Разбира се, този процес няма претенции за изчерпателност. Може да бъде разбит на още точки и подточки, и да се разгледа под микроскоп.
Идеята ми бе само.. да схванете идеята на идеята ми. :-)

Така..
Случвало ли ви се е да имате идея за даден продукт или услуга, но да не сте предприели действия? На мен ми се е случвало и продължава да ми се случва, но само тогава, когато се усъмнявам.
Може да е било идея за нов сайт, нова песен, нова картина, нов вид търговия, нов продукт или въобще нещо, което би помогнало на хората..
Задействахте ли се? Ако не, какво ви спря?
Случвало ли ви се е да отправите молба към Вселената да направи нещо за вас, но така и не сте получили поисканото? На мен да.
И? Не сте ли упреквали Вселената по дефолт?
Случвало ли ви се е да си представите (визуализирате) конкретен резултат, а той да не се реализира?
А запитвали ли сте се какви са били причините за това неслучване?
За да разберем как работи Вселената, ще си позволя да ви разкажа какво се случва между нас и Нея (според Джо Витале):
  1. Вселената (или Всемогъщият Бог, Любовта, Божественото, Животът, Великото Нищо, Дао.. или с каквото Име си изберем да наричаме Творецът) – през цялото време изпраща и получава съобщения. Тя ни изпраща вдъхновение, а от нас получава молби (поръчки), НО винаги съгласно убежденията ни.
  2. Този диалог се филтрира от вътрешната ни система от убеждения, която ни насърчава да предприемаме или да не предприемаме действия.
  3. Резултатите, които получаваме, са следствие от първите две стъпки. Интерпретацията ни на тези резултати също се базира на личната ни система от схващания и разбирания.
Както виждаме на схемата отдолу (създадена от Сюзан Бърнс), Вселената или Бог, Божественото, Животът (или въобще всяко Име, с което наричаме тази Безименна Творческа Сила) е готова да получава поръчки от нас и същевременно се опитва да ни изпраща съобщения.
Тази форма на комуникация преминава през филтъра на вътрешните ни (съзнателни и подсъзнателни) убеждения. Крайният резултат е така нареченият "наш" живот, "нашата" реалност. Но ако променим убежденията си, ще получим различен живот, различна реалност.
Например появява ми се идея за създаване на нов продукт (или каквото и да е) – ето това ми "хрумване" е дар от Вселената. Но след като обмисля идеята, у мен се пораждат различни изводи и съмнения. Казвам си: „Добре, обаче не знам как да я реализирам..“ или „Откъде ще намеря пари за създаването му?" или „Безсмислено е. Със сигурност някой вече се е сетил преди мен!" или "Не разбирам нищо от подобни неща"..
Да са ви познати подобни мисли?
Всички тези съмнения като мисли са плод на вътрешните ни убеждения. И тези мисли са ви попречили да действате. В резултат на което НЕ сте създали продукта. Много е вероятно в последствие някой друг да го създаде и ие да си кажете "Мамка му, бях прав!"..
Затова запомнете едно:

Вселената обича бързите, смелите, сръчните!

"Бързи" в смисъл на действени, непоколебими..
"Сръчни" в смисъл на готовност за усвояване на умения..
Вселената изпраща идеята за нов продукт или услуга едновременно на няколко души, очаквайки  напълно основателно (познаваща човешката природа), че повечето от тях сами ще се разубедят от осъществяването й.
И резултатите отиват само при онзи, който предприема действия с доверие
А какъв механизъм се задейства, когато поискаме помощ?
Вселената е винаги на разположение, готова да ни слуша и изпълнява (когато Я потърсим с вяра). Но често нашите лични ограничаващи убеждения се намесват в опитите Й да ни помогне. 
Представете си например, че искате да срещнете идеалният за вас партньор.. Вселената чува и се опитва да ви насочи към група от хора, сред които бихте могли да срещнете мечтания партньор. Но вие отново се саморазубеждавате, казвайки си: „И преди съм бил там..“ или „Кой ли ще ме хареса, като съм толкова..", виждайки предварително поражението си, заради убежденията си. Вселената за пореден път се опитва да ви помогне, но вътрешните ви разбирания Й се противопоставят постоянно, отхвърляйки тази помощ.
Важно е да разберем, че убежденията, които моделират нашия свят и нашия живот, най-често НЕ СА на съзнателно ниво. Притежаваме както съзнателни, така и несъзнателни  (подсъзнателни) представи. По-дълбоките (т.е. подсъзнателните) са и по-мощните. Именно те програмират живота и убежденията ни!
За да се освободим от ограничителите вътре в себе си, трябва да осъзнаем и разчистим (променим) именно тези подсъзнателни убеждения.
Предвид това, моделът на взаимодействие със Вселената ще изглежда като на скицата отдолу:

Казано накратко, животът ни се създава от вътрешните ни убеждения, не от мислите. Защото мислите ни са продукт на убежденията!
И за да променим крайните резултати, е нужно да променим подсъзнателните си настройки, осъзнавайки ги. Точно тази сфера трябва да подлежи на прочистване. Останалото е само следствие на това. Именно освобождаването от блокиращите подсъзнателни мисли и вярвания е тайната за привличане на пожеланото от нас.
Как става това ли?
Като съзнателно и категорично скъсате с концепцията, че сте винаги прав и отворите себе си за приемане на непознатото и новото.

Хората се провалят, защото мислят обективно, че могат да постигат желаните резултати, но дълбоко в себе си се съмняват- не "знаят" подсъзнателно, не ВЯРВАТ, че наистина могат да ги постигнат.
Силно вероятно е дори в този момент подсъзнанието ви да е изпълнено със съмнения относно способността ви да повярвате в написаното. 


Ако не бъдат осъзнати и отстранени, съмненията, те ще се проявяват винаги в най-решителния момент.. и ще ви отказат!

Уолъс Уотълс







По материал на Христо Стоянов
Източник: lifehack.bg

5 март 2019 г.

Когато детето непрекъснато боледува трябва да се лекуват бащата и майката!



В тази статия е представена полезна информация за родителите, които смятат, че:
- Всички деца се разболяват, защото организмът им расте (метаболизъм)..
- Медицината ще помогне (грижа)..
- Детето се ражда толкова крехко (неизбежност)..
и тем подобни...
Какво трябва да знае ВСЕКИ родител за семейството си преди всичко?
От зачатието (!) до около 12-тата си годищнина родителите носят пълната отговорност за детето за всичко, което му се случва!
Не защото някой бил така казал или написал, а защото в този период детето ЕНЕРГИЙНО И ИНФОРМАЦИОННО е НАПЪЛНО подчинено на родителите си!

- Майката е отговорна за начина, по който детето се чувства (енергията  на тялото и психиката)!
- Бащата носи отговорност за това, което се случва с детето (събитията), както и за това, как се чувства Mайката!

Бащи, разбрахте  ли за  какво иде реч? Защото в крайна сметка вие сте отговорни за ВСИЧКИ! 
Вие какво си мислехте? Просто сте попаднали в някаква приказка (или кошмар), където всичко се случва от самосебе си? Да, ама не! …

____________________

Ще разделя статията на две, за да разгледаме нещата под лупа:
1. Влиянието на майката върху детето..
От момента на зачеването до 12 години (запомнете го и го споделяйте помежду си!) започва майчиното влияние върху изграждането тялото на детето. Майката е единственият източник на „строителен материал“ до раждането, както и на енергията на детето след това.
Това, че по време на бременност не трябва да пиете, да пушите, да се дрогирате и да ядете в McDonald’s, също е ясно. Отровата си е отрова. 
НО...
Има нещо, което родителите не знаят. Сформирането на тялото е пряко свързано с психиката на жената – дотолкова директно, че никакви отрови не са в състояние да нанесат толкова голяма вреда на детето, колкото една психясала жена.
Всички психически отклонения по време на бременност, всички стресове, всичко това се натрупва в детето, като нарушения в структурата на тялото. По време на бременността, майката трябва да бъде  изключително спокойна, да живее в очакване на радостта от скорошното раждане на детето си. Каквото изпитва една бременна жена, такова ще се утаи в детето и ще остане в него завинаги, и ще се проявява. Това е аксиома, с която е безполезно да се спори.
След раждането, детето до  около 12-годишна възраст е свързано с Майката с енергийна пъпна връв, и майката ИЗЦЯЛО контролира вътрешното му  състояние. Дори ако бременността е била спокойна, след раждането (особено при първото дете), майката изпада в състоянието „пъпка на дупето – линейка веднага!“
Хипертревожността е НОРМА на всяка майка с дете- банални инстинкти. Въпреки това, трябва да се има предвид, че цялата тая тревожност,  КОЯТО МАЙКАТА ИЗПИТВА ЗА  ДЕТЕТО СИ, КАТО С ПОМПА Я ВЛИВА В НЕГО!
Ако майката непрекъснато се тревожи за състоянието на детето тя ще види всичките си страхове визуално- детето ще бъде болно постоянно! Ясно или не?
Качеството на енергията, която детето получава от майката, се регулира от нейното състояние. Поликлиниките са пълни с тревожни жени, чиито деца боледуват непрекъснато. Училищата са пълни с деца с медицински картони с дебелината на „Клетниците“ на Юго. Причината е същата- състоянието на МАЙКАТА.
крадeн от енергетика
Бих искал да попитам жените: Скъпи мои, когато готвите тревожите ли се за всяка порция? "Ох, какво ще стане, ако не се получи? Ах,  какво ще стане, ако съм я пресолила? Ух,  не е ли малко пиперът.. не сложих ли много лук?" Ако готвите по този начин, храната ви няма да може въобще да се яде.
Искате ли да знаете защо? Да, защото или ГОТВИТЕ НЕЩО ВКУСНО, доверявайки се на инстинкта си, ИЛИ СЕ БОИТЕ ДА НЕ СЪСИПЕТЕ ПРОДУКТИТЕ. Разбирате ли разликата в подхода? В първия случай ще направите шедьовър от всичко, а във втория случай неизбежно ще съсипете продуктите.
Така е и с детето. Или го „захранвате“ с позитивизъм, нежност, грижовност, одобрение, обич или треперейки  над него го захранвате със страхове, съмнения тревоги, притеснения, депресия, умора … 
А ако детето ви освен това е и свидетел и на скандали в семейството, детето ще се сдобие с гняв, злоба, раздразнение и всичко това незабавно ще се отрази на органите му.
Знаете ли какво се случва с дете, което е „захранвано с негативизъм“?  Много е просто- то, захранено от вас, се изпълва с негативна енергия, с която паразитите започват да се хранят … и ето ви целият комплект- от сополи до червеи.
ПАРАЗИТЪТ НЕ ВИРЕЕ В ПОЛОЖИТЕЛНАТА ЕНЕРГИЯ, ЗАЩОТО  НЯМА С КАКВО ДА СЕ ХРАНИ!
Всички теории по темата „ЗАРАЗИЛ СЕ Е“, „НАСТИНАЛ Е“ са глупости и измислици. Детето може да попадне в ледена вода през март и дори няма да се разкиха след това, АКО МАЙКАТА НЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ТРЕВОЖИ ЗА ТОВА. А може да СЕ ПРОСТУДИ И НА +30 ГРАДУСА!
"Инфовирусите" така се подхвърлят в обществото: „сезонният грип започна!“ – казват по  радиото и телевизията. Мама незабавно подскача  „идва грип! какво следва?" Цялата страна се разболява от този грип. Не се разболяват само онези, които имат майка, която твърдо знае, че детето ми не се "разболява от грип“. И не е клиентка на  аптеките. А здравите деца не се нуждаят от фармацевти. За обществото да не говорим …
Дали този механизъм ви е ясен? Веднага щом майката започне да кърши пръсти  и да си мисли дали детето ще се разболее – ГАРАНТИРАНО ЩЕ СЕ РАЗБОЛЕЕ!  Веднага щом майката се сдобие с проблеми в психиката, отново е гарантирано, че то ще се разболее.
Всички семейни конфликти и внасяне на стрес са причината за почти неизбежна болест при детето!
Майки, не забравяйте една твърда като кухненска дъска истина: БОЛЕСТТА е  СИМПТОМ! Тя  не е причина! Всичко, което се случва на детето, е последица от нарушаване на неговата енергия. Откъде я е получило? От вас, от училище, от приятели?..
Температурата е СЛЕДСТВИЕ (механизъм) на това, че организмът се бори с причините сам. Сополите са купчина мъртви бактерии-паразити, които са се хранили с отрицателна енергия и организмът ги е убил.
Чрез понижаването на температурата удължавате живота на паразитите и карате детето да боледува по- дълго и по-тежко. Имунитетът на тялото е много по-умен на  99,9999999 % от всички родители и лекари, взети заедно. Не пипайте температурата, ако разбира се не се вдига над 39, тя работи по-добре от всеки антигрипин и други подобни. Като тъпчете детето с химия – нарушавате вътрешните му процеси на отговор на причините.
Лошата и тъмна енергия е „превзела“  тялото,  организмът е задействал  своите чистачи,  после е повишил температурата и ги е убил сам. Така  работи имунитетът.
Защо закалката работи, как мислите? Това не е само в самата вода и нейните свойства- организмът е по същество "самотренираща" се система. Този надпис на битовите артикули виждали сте го някога: „Подходящ  за употреба при температури от +50 до -20“?
Такава е и историята с тялото, то се адаптира към условията. Всичко това е заложено в него, но трябва да се активират способностите му, за това се използва закаляването. Дете, което е израснало в "парникови" условия, има разглезен организъм с много тесен диапазон на действие, така че излизането извън обичайните условия на околната му парникова среда, води до непредсказуеми резултати.
Един, паднал в леда и нищо не му се случило, а друг получил хипотермия… защото организмът на първия е бил „обучен“ в по-широки диапазони и веднага е реагирал, а вторият не.
Защо охлаждането влияе върху здравето? Защото студът понижава енергията на тялото в „тъмните“ спектри. Резултатът- тялото незабавно задейства различни паразити, за да я изконсумират!  … сополи? Те ….
Разбирате ли ситуацията с енергийната връзка на майката с детето? 
Още ли не вярвате? Ми проверете сами: Записвайте по дати своите състояния, (домашни скандали, караници) и до тях в друга колонка- състоянието на детето и неговата история на болестите. Там, където няма съвпадение са възможни тези двата варианта- или се е преохладил незакаленият организъм, или се е стресирал някъде навън. В другите случаи останалото е дошло от вас.

__________________

2. Влиянието на Бащата крадeн от енергетика върху детето (и майката!)..

Бащата е ключовата фигура, която влияе върху здравето на семейството. Причината е много, много проста: именно бащата контролира състоянието на майката, а състоянието на всички членове на семейството зависи от майката.
Ако една жена непрекъснато беснее и психясва, и крадeн от енергетика т.н. това е САМО ЗАЩОТО БАЩАТА НЕ СИ Е СВЪРШИЛ РАБОТАТА. А  болестите на детето косвено също са в резултат на това.
Задача на бащата не е да крещи на майката, а да я успокоява, да я допълва, да прави каквото е необходимо, за да се чувства тя добре и щастливо защитена крадeн от … Как? По всякакъв възможен за него начин!.. Срешете косата й, направете й масаж, говорете й, слушайте я, обяснявайте, заведете я някъде, забавлявайте се, разсмивайте я- тя разчита изцяло на вас, нейният свят е на вашите плещи, скъпи мъже-бащи! Ако мъжът е  казал- "ще бъдекрадeн от енергетика така!" Така да бъде! Защото следва той да контролира отговорно всички събития в къщата, точно както съпругата контролира емоционалното състояние на всички.
Ако мъжът в семейството не съумее да овладее състоянието на жена си (не я освобождава от безпокойствата й, натрупания стрес, страховете) … всички ще боледуват!  Защото състоянието на жената ще се предаде на крадeн от енергетика всички.
Още по-лошо: в този случай жената ще започне да контролира събитията, като използва за това енергията на мъжа. Тогава ще стане лошо за всички. Защото, ако една жена, която е в стрес и тревожност, получава все повече и повече власт над събитията, всички по веригата нейното влияние ще се натръшкат от болести. крадeн от енергетикаТЯ Не е в състояние да контролира това по правилния начин, освен ако не се е превърнала в мъж.
Как мъжът управлява събитийността на детето и майката? Много просто: С ДУМИ. Произнасяйки думи по адрес на детето и майка му, мъжът образува и внася чрез думите образи, които се „запечатват“ в емоционалните светове на детето и майката.
Това е "пряко програмиране". Ако бащата каже: „ще крадeн от енергетикаго направиш.. ще бъдеш.. ще успееш..!“ – детето ще го направи, ще бъде, ще успее.. Впрочем и майка му. И обратно.
Но майката тези тънкости не ги разбира напълно, поради различието в женското въображение. И недай Боже тя да е в състояние на тревожност и на ръба на паниката.. Защото да види събитийността крадeн от енергетикана детето в пространственост, малко по-далече, отколкото своята- тя не е в състояние, поради което паниката й само ще нараства, а  оттам и "програмирането" на детската емоционална среда:
– Ще паднеш!
– Ще се разболееш!
– Ще счупиш нещо!
– Нещо ще ти се случи!
– крадeн от енергетика Винаги се държиш зле!

все форми на "емоционално програмиране", поради липсата на подход или отговорност от бащата.
Трябва ли да  се каже, че детето почти гарантирано ще получи всичко това? А майката веднага с гордост ще възкликне: „Е, знаех си аз, нали ти казах“, без да осъзнава, че самата тя е пряката причина за всичко това. Но КОСВЕНАТА (първопричината) е бащата!
Ето защо програмирането на събитията е мъжка крадeн от енергетика работа и мъжът трябва да е достатъчно силен за това, в противен случай той ще загуби контрола и ще го получи жената, а за  резултатите – вижте  по-горе.
крадeн от енергетика
Между другото, по същия начин жените програмират алкохолици и паразити от нормални  мъже като цяло – когато те започват да оказват влияние на събитията (стават „глава на семейството“). Жената в сърцата е извикала нещо (особености на психиката – емоционалност) – и то се  получава…
Поради това, жените никога не възпитават крадeн от енергетика децата (само бащата), никога не учат, не критикуват … цялата негативна информация, която жената произвежда, веднага предизвиква в нея също толкова негативна енергия (жената излъчва това, което казва).
Ако мама казва: „ти си еди-какъв си“ – тя със своите ръце натъпква в  детето порция първокласен, лично произведен г-н и ако крадeн от енергетика детето не е било  такова –  ще стане. Болен, глупав, неумел, без глава …Какви епитети измисляте? Привидно „само една дума“ … нали?!
––––––––––––––––– ––
Виждате ли колко просто е всичко, скъпи мъже и жени? Всеки един от вас с удоволствие е готов да прехвърли всичките си грехове върху другия: „Такъв крадeн от енергетика е моят мъж (жена, дете), а  аз нищо не мога да направя, аз съм ангел и няма да отговарям за тях“ ….да?
Вашата отговорност е  посочена по-горе. Отговорността е готовността да се справите с последствията от това, което правите с поверената ви сила. Ако не знаете нищо за това и крадeн от енергетика (особено) ако  отказвате да знаете и да разберете – това са ваши проблеми … и на тези, които са до вас.
Мъже, я се погледнете внимателно … как поемате отговорност за вашето Слово, давате ли на жена си любов, обич, грижи, утеха? В какво състояние е вашата съпруга, вашите деца, крадeн от енергетика вие? Ако всичко е лошо, вие нещо сте сгрешили и не сте си свършили работата.
Жени (както и самотните майки, които сега са много)! Какво влагате в детето? Колко често се разболява от вас? С какво  го захранвате – с радост, любов, приемане, топлина и уют, с майчинска грижа – крадeн от енергетика или? ….
А с  какво захранвате съпруга си? Каква е състоянието ви – стресирани ли сте, тревожни ли сте – или сте спокойни зад надеждния му гръб? Ако гърбът не е надежден – направете така, че ДА Е!
Това  може всяка жена –  една много проста практика: започнете да  показвате крадeн от енергетика на съпруга си, че се нуждаете от него, когато се чувствате зле –  само не в скандал, а проявявайки чисто женска слабост.
крадeн от енергетика
Защото само до една слаба жена ще има силен мъж, това е мъжката същност. Ако сте силна жена – добре, опитайте се да се държите като интелигентна: преструвайте се, че сте слаба и вижте как ще започне да крадeн от енергетика расте силата на мъжа ви. А ако сте силна, но глупава … можем само да ви съчувстваме.
Мама може да върне бащата в нормалното му емоционално състояние, когато бащата нормализира състоянието на майката (поеманеето на отговворностите си да бъде водач на семейната събитийност).. 

В емоционално здраво семейство няма хронично болни деца!
И не забравяйте една много крадeн от енергетика примитивна, но ефективна тайна за здравето: 
СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВОДА – ВАШИТЕ НАЙ- ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ“.
Това не е  реклама: въздухът и водата дават на детето природни условия и премахват последиците от отрицателните влияния на майката (когато ги има)..
Естествено балансиране. Ако детето в крадeн от енергетика същото време  води и активен живот (физически) – той му осигурява нормална циркулация на лимфата и отстраняване на токсините, което се отразява  положително на здравето.
„Боледуваш – остани си в вкъщи“-това означава намаляване на двигателната активност и  само влошава ситуацията, като увеличава времето за възстановяване..

Източник: brainum (energetika-bg.com)